В последната половин година често говорим за вируси, лекарства и лечения. Течащият в момента литературен фестивал с основен двигател Международно дружество „Елиас Канети“ ми напомни за един от най-добрите лекове, в унисон с вярването, че всичко, включително болестите, е в нашите глави. Та, едно от най-достъпните противодействия на житейските тежести, струва ми се, е литературата. И Златко Енев го доказа по блестящ начин с представянето на книгата си „Възхвала на Ханс Аспергер“. Още повече, че произведението е посветено на наболял обществен въпрос и личния опит на автора с него – аутизмът и живота на родители с дете аутист. Дъщерята на Здравко Енев е вече на 24 години, в повечето случаи действа като дете, а аутизмът довежда до раздялата със съпругата му. Но по тези теми се говори най-добре от първо лице единствено число: