Запролети ли се, всичко наоколо някак оживява. А настъпи ли април и пролетната ваканция на учениците, става някак освен по-живо, и по-шумно. През последното десетилетие към оживлението допринасят и младежи, които тръгват из града пеша или с коли, свирят и броят от едно до дванайсет в радостта си, че завършват последния дванайсти клас в училище, което бележи влизането им в света на възрастните. Дали имат причина за радост или не е отделен въпрос.
Пожелаваме им със същия плам да продължат да действат, дори и в по-скучния свят на възрастните, а ние като родители можем само да ги обичаме!
Репортаж: Теодора Копчева